Един ден
обядвахме с Учителят Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се
удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато
привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се
усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека си
представим, че тази маса е Земята. Аллах я е отрупал с блага, плодове и
различни пикантни храни. Около тая маса са седнали и от нея се хранят и
мюсюлмани, и християни, будисти, атеисти... Всички хора на света. Храната
никога не свършва, защото Аллах е милостив и щедър. Обаче всеки един от нас
иска да вземе за себе си повече и повече, да се пресегне по-далеч и да достигне
нещо, което друг някой смята за свое. Да заграби храна, вода, блага, земя. И да
запази за себе си вече заграбеното. С едната ръка гребем от благата, а с
другата държим оръжие, за да се защитим. Много често използваме ръцете си за да
нападнем, нараним, откраднем... Опитай се да се храниш без ръце. Да се храниш
пълноценно и да вкусиш от всички храни!
Погледнах го
учудено. Не знаех дали се шегува или говори сериозно.
Но той пъхна
ръце под масата и се наведе. Започна да се храни с настървение. Опитваше да вземе
от всички ястия, да отхапе повече и по-бързо да преглътне храната. Ефекта беше,
че много повече храна падаше по масата и под нея, отколкото попадаше в устата
му. Последвах го плахо. Така продължихме като животни да се храним няколко
минути. Накрая Учителят Антарах се изправи, избърса лицето си от храната и като
посочи с широк жест около нас, се засмя:
- Виждаш ли –
това представляват хората. Много повече ресурси съсипват, отколкото ползват.
Унищожават безогледно дареното им от Аллах и след себе си оставят на Земята
кочина! И защо е всичко това?
- Заради
алчността? – попитах го аз.
- Не! Не само!
Заради страха! Заради страха от другия, заради опасенията, че непознатият пред
прага ти с различна от твоята вяра и кожа иска да ти стори същото, което ти на
него! Затова държим ръцете си вечно под масата. А си представи, ако дланите ни
са поставени открити и празни пред останалите, и ако вместо с тях да съсипваме,
унищожаваме и грабим творим блага и добро! Представи си тогава Земята как би
изглеждала...
Честно казано –
не можах да си я представя!
